Chapter Text
Болка.
Това беше всичко, което усещаше, докато седеше на неудобния стол; не беше само физическа болка, макар че такава имаше предостатъчно - кръстът я бодеше, краката ѝ изтръпваха, вратът ѝ гореше. Нора не познаваше нещастието, докато не седна в тази заличка.
Но по-силна бе душевната болка.
Излъгана. Подиграна. Измамена. Очите ѝ се взираха в екрана, мозъкът ѝ казваше, че там няма нищо, а инатът ѝ настояваше.
Мозъкът ѝ беше прав. Нямаше нищо, което би могла да види. Не само защото не виждаше надалече.
Лилавата светлина я заслепи. Тя стана и излезе от залата.
Не всичко, което носи твоето име, е хубаво.
